Георги Гърмидолов
Георги Гърмидолов е бакалвър и магистър в специалност „Психология“. Той е с 15 години реален практически опит. Член на Дружеството на психолозите в България. Специализация към Българска асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия. Специализация към Българска асоциация по транзакционен анализ.
Професионалният опит му като психолог започва през 2009 година. Първоначално е част от системата за социални и социално-здравни услуги, а в последствие се реализира чрез частна практика. През 2015 година Георги Гърмидолов създава ИНСТИТУТът в град Пловдив. А от 2021 г. дейността на Института се разделя в две направления – под бранда ИНСТИТУТът се предлагат услуги в сферата на бизнес психологията и психичната профилактика на служители, а под бранда ЦЕНТЪРът – услуги по оценяване и консултации на деца и семейства.
В момента Георги работи като психолог, консултиращ възрастни с емоционално-поведенчески проблеми, тревожна и депресивна симптоматика.
Присъединява се към екипа лектори на фондация „Хестия“ през 2019 година, като водещ на обучението за работа с теста за оценка на агресията DAF, както и на практическото обучение Изготвяна на стратегия за работа по случай на дете с агресивни прояви. Основен мотив за отправената му покана е неговият натрупан до тогава практически опит за работа с деца с агресивно поведение в условията на структури като Дом за деца лишени от родителска грижа, Кризисен център за жертви на насилие, трафик и експлоатация, както и Местна комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни.
Георги е лектор и на сертификационното обучение за работа с Въпросника за професионално прегаряне Burnout-Q. А заедно с други специалисти от ЦЕНТЪРът провежда практически обучения на различни теми.
По какви случаи работите най-често в практиката си?
Добрите европейски и канадски практики на нашата професия свидетелстват, че за всеки специалист е най-ефективно да профилира себе си за работа с определен спектър проблематика. Иначе казано ─ не е препоръчително да си вярваме, че можем всичко и разбираме от всичко. Моята експертиза се отнася до случаи на хора, преживели критични и кризисни събития в живота си, в т.ч. насилие; хора, преминали през остър стрес или страдащи от посттравматичен стрес; хора, борещи се с депресивна симптоматика, тревожност, паник атаки. Все по-често след COVID-пандемията работя със случаи на хора, страдащи от изключително висок интензитет на стресови преживявания както в професионален, така и в личен план. Обикновено това се оказва и съпроводено с форма на зависимост (екранна, хазартна, или различни психоактивни вещества), тревожност или натрапливост, свързани със здравето на самия индивид, както и нерегламентирана употреба на всякакви форми на лекарства.
С какви професионални предизвикателства се срещате най-често в работата си?
Когато човек ме потърси, то е защото по един или друг начин се намира в състояние на психично страдание и дискомфорт и има нужда от подкрепа. Част от тази подкрепа идва от най-близките. В тези случаи е предизвикателство близките да не разменят обвинения помежду си и да не търсят„виновен“. Не го правят с лошо намерение, правят го през специфична форма и маниер на грижа. Въпреки това си даваме сметка, че този маниер не дава особени резултати. Затова работа на специалиста е да подкрепи и близките, които на свой ред подкрепят човека със симптоми. И това винаги е предизвикателство, но не в негативния смисъл. Просто си представете какво би ви коствало като усилия, за да се научите да пишете с другата ръка, например.
Наблюдавате ли конкретни тенденции, свързани с изявени поведенчески проблеми при децата и младежите през последните години?
По мои наблюдения – да. За последните години ми прави впечатление, че тревожността в социален план е все по-осезаема и често срещана. През иначе естествената потребност да бъдат позитивно оценени и приети от социалната среда, както и през нуждата да бъдат забелязани и валидирани, децата стават все по-податливи и склонни на това да интегрират девиации в поведенията си.
Що се касае да по-големи деца, вече в училищна възраст, тенденцията там е в две направления. При децата на границата между начална училищна и прогимназиална възраст ясно се откроява конфликт между желанията на родителите в дадена ситуация. Те често искат детето да бъде самостоятелно и независимо, но същевременно и изпълнително и „слушащо възрастните“.Тези крайности водят до това, че детето се обърква какво точно се очаква от него и в резултат избира една от тези крайности, след което я проектира в поведението си по принцип. В резултат са налице дисфункции в социалното му развитие и във вътре-семейната динамика, разгръщане на депресивна симптоматика, тревожност, емоционално зависимо поведение.
Тийнейджърите пък заявяват себе си и личността си изключително категорично. Неизбежно се сещам за младежките пънк течения през 80-те години. Тогава с бунтарско поведение и провокативна визия младите хора се опитваха да изразяват себе си и бунта си по адрес на „контрола от системата“. Като концепция звучи чудесно, само че, както тогава, така и сега, под повърхността на това ярко заявяване в публичното пространство, съгласно моите наблюдения и опит, стоят ниска самооценка, усещане за проваленост пред собствените родители, гняв към неясни за младата личност обстоятелства, липса на увереност в собствените компетенции. С други думи казано, все симптоми на „заметени под килима“ и натрупани с годините вътре-семейни конфронтации без сублимация.
Има ли основни принципи, които следвате при работата си с клиенти, независимо от това в какъв аспект са проблемите, по които работите?
„Не вреди“. В нашата професия, за да се придържа човек към този принцип, е важно непрекъснато да учи, да се интересува и търси кои са съвременните ефективни подходи, стратегии и техники за грижа за психичното здраве и благополучие. Паралелно с това, за да се придържа наистина към принципа, човек е необходимо и непрекъснато да се грижи за собственото си психично здраве и благополучие. В този смисъл, намирам супервизията за изключително необходим момент в практиката на всеки специалист.
Как избирате инструментите, които да прилагате?
Интересувам се какви са инструментите с българска стандартизация. Това е много важно. Съобразявам дали даден инструмент – като цел и функция на приложение – кореспондира на профила на случаите, по които работя. Преминавам сертифицирани обучения. Това е моят механизъм що се касае до избор на инструменти, които да включа в експертизата си и практиката си.
Първата стъпка от избора на инструмент зависи от това дали имам професионален ценз да боравя с него, дали някой ме е обучил да го прилагам. Ако е така, преминавам на стъпка две – задавам си въпроса „Какво искам да изследвам по този случай?“. Когато си отговоря е ред на третата стъпка – знаейки какво искам да изследвам, познавайки спецификата на случая, по който имам ангажимент, и познавайки възможностите на инструментите в набора си, правя своя избор.
В какви случаи виждате най-голяма полза от приложението на психометрични тестове?
Благодарение на стандартизираните за България психометрични тестове, потвърждавам или отхвърлям хипотеза за случващото се с човека насреща. Ще направя аналог с лекарите и изследванията – докторът има своята хипотеза за това на какво се дължи дискомфортът на пациента, но за да е сигурен в констатацията си и най-вече в интервенцията си, назначава изследвания. От години работим с инструменти от портфолиото на фондация „Хестия“ и със сигурност мога да кажа, че психометричните тестове са неизменна част при работата ни.
Как резултатите от тестовете Ви помагат да оптимизирате работата с клиентите си?
Отново ще направя аналога с личния лекар – резултатите от изследванията спомагат за окончателното решение какъв тип интервенция да последва по адрес на пациента. В нашата дейност резултатите от психометричните тестове ни позволяват не само да „видим“ детайли зад общото състояние на поведението, но и да онагледим пред самото дете, пред неговите родители, какво се случва. По този начин отсрещната страна разбира случващото се тук и сега и не приема единствено „на доверие“ онова, което ние като специалисти извеждаме. Съответно не губи време в отричане или съпротива спрямо резултатите си, и намирам, че се ангажира с процеса в пъти повече. Хората имаме нужда от онагледяване и доказателства, за да подкрепим доверието си в даден процес. И в това тестовете са ни изключително спомагащи.
Често майките и бащите на деца между 10-12 години заявяват категорично, че проблемното поведение на детето им е „лигавщина“, че „такава е модата сега“ или „от YouTube го е видял“. Всъщност се оказва, че е налице депресивна симптоматика у подрастващия. Резултатите от конкретен тест – в този пример това би бил тестът за клинична оценка на поведението САВ – който родителите да могат на физическо ниво, да пипнат, да възприемат с очите си, да видят като „доказателство“, се оказват крайно необходими и за тях самите в процеса по осъзнаване същината на проблема с детето. По този начин семейството разбира случващото се тук и сега и не приема единствено „на доверие“ онова, което ние като специалисти извеждаме. Съответно родителите не губят време в отричане на чутото, в търсене на по-изчерпателно мнение, с което да си обяснят проблема. Боравим с доказателства – какъв по-добър начин да оптимизираме работата си от това?
Кои са основните трудности, с които се сблъскват специалистите, които тепърва започват да работят с психометрични инструменти?
От това, което наблюдавам ─ и по време на обученията за DAF, и при комуникация с нови колеги, основна трудност е да се възприеме, че съвременните психометрични инструменти не са достъпни безплатно в Интернет, а онези от „едно време“ в повечето случаи са просто преведени от руски език и пуснати за шир потреба, без да са стандартизирани. Често колеги не разбират смисъла на понятието стандартизиран тест и аз обичайно обяснявам така: „Без стандартизация нямаш норми. Щом нямаш норми, все е едно какъв резултат ще пресметнеш, защото нямаш норми за децата в България, с които да го сравниш“. Класически пример в това отношение е тестът „Цветни прогресивни матрици на Рейвън“. Приемането на реалността, че един психометричен тест следва да е стандартизиран, за да е приложим, може би е първото предизвикателство за специалистите – дори няма да го нарека трудност. Затова, стане ли дума, обяснявам така: „Без стандартизация нямаш норми, граници. Щом нямаш норми, все е едно какъв резултат ще получиш, тъй като няма с какво да го сравниш, за да разбереш дали е ок, или е притеснително.“
Друга основна трудност, която също намирам за изключително нормална и разбираема в началото, е интерпретацията на резултатите от тестове. Тоест, как самият специалист да разбира и обяснява резултатите, които извежда – на какво се дължат, какво ги поддържа и сх. С опита обаче и това отшумява. Разбира се, понякога специалистът може да се сблъска и с „по-засукан“ резултат, който наистина да се окаже предизвикателство и по който да се нуждае от помощ. За такива случаи е крайно удобно, че фондация „Хестия“ провежда групи за супервизия по работа с инструменти.
Има ли универсален съвет, който давате на специалистите, на които им предстои да започнат да работят с психологически тестове?
Универсални съвети няма, така както няма универсални тестове и специалисти. Важното е да бъдем отговорни към хората насреща, професията и себе си. Това можем да постигаме като сме постоянно любопитни, търсещи, но и едновременно с това осъзнати, че качеството на избраната информация, продукт, тест, следва да може да се защити от предлагащия. Аз от години се доверявам на тестовете, които фондация „Хестия“ доставя, именно защото получавам доказателства за произхода, стандартизацията, качеството на инструментите. А, не на последно място – получавам и възможността, ако изпадна в нужда, да получа експертна помощ и супервизия за употребата на тестовете. Това е ценно.
За записване на часове за консултация с Георги Гърмидолов, моля обадете се на
тел. 0898 430 077 или посетете страницата на ИНСТИТУТът.
