Георги Гърмидолов

Георги Гърмидолов

Георги Гърмидолов е магистър в специалност „Психология“. Специализира на консултантско ниво към Българска асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия ─ сфера, в която през годините се развива чрез редица допълнителни обучения.

Професионалният опит му като психолог започва през 2009 година. Първоначално е част от системата за социални и социално-здравни услуги, а в последствие се реализира чрез частна практика. През 2015 година Георги Гърмидолов обединява екип от специалисти от подпомагащите професии под шапката на „Институт за професионално и семейно развитие“ в град Пловдив. А от 2021 г. дейността на Института се разделя в две направления – под бранда ИНСТИТУТът се предлагат услуги в сферата на бизнес психологията и психичната профилактика на служители, а под бранда ЦЕНТЪРът – услуги по оценяване и консултации на деца и семейства.

В момента Георги работи като психолог, консултиращ възрастни с емоционално-поведенчески проблеми, тревожна и депресивна симптоматика.

Присъединява се към екипа лектори на фондация „Хестия“ през 2019 година, като водещ на обучението за работа с теста за оценка на агресията DAF, както и на практическото обучение „Изготвяна на стратегия за работа по случай на дете с агресивни прояви„. Основен мотив за отправената му покана е неговият натрупан до тогава практически опит за работа с деца с агресивно поведение в условията на структури като Дом за деца лишени от родителска грижа, Кризисен център за жертви на насилие, трафик и експлоатация, както и Местна комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни.

Георги е лектор и на сертификационното обучение за работа с Въпросника за професионално прегаряне Burnout-Q. А заедно с други специалисти от ЦЕНТЪРът провежда практически обучения на различни теми.

По какви случаи работите най-често в практиката си?

Добрите европейски и канадски практики на нашата професия свидетелстват, че за всеки специалист е най-ефективно да профилира себе си за работа с определен спектър проблематика. Иначе казано ─ не е препоръчително да си вярваме, че можем всичко и разбираме от всичко. В контекста на тази философия аз и екипът ми работим по случаи, свързани с оказване на специализирана помощ при емоционално-поведенчески проблеми с негативно влияние върху качеството на живот и развитието на деца и младежи, възрастни, двойки, родители, цели семейства. Това могат да бъдат проблеми във връзка с конкретна ситуация като развод, смърт, заболяване, претърпян инцидент, упражнено насилие, разпад на интимна връзка. Могат да бъдат и проблеми с наглед неясно начало – закъсняващо проговаряне при детето, тежко свикване с детската градина, остра придирчивост към храна, спад в успеваемостта в училище, сбивания, включване в т.нар. рисков социален кръг, поява на страхове от ситуации, обекти, хора, липса на увереност в себе си, ниска самооценка и т.н.

Работим и за разрешаването на проблеми между партньорите в двойката (чести кавги, раздели и събирания, остри разминавания във вижданията по дадена тема и т.н.) или проблеми на работното място (конфронтации с колеги, усещане за неудовлетвореност от дейността, усещане за недооцененост от работодателя и др.). Конкретно моята дейност касае консултиране на лица над 18 години – индивидуално или в рамките на партньорската двойка. Когато екипът е ангажиран с работа по случаи на деца, задължително вземам участие в процеса по оценка на актуален психичен статус и статус на развитие.

С какви професионални предизвикателства се срещате най-често в работата си?

Професионално предизвикателство често е липсата на професионален стандартизиран за България оценъчен инструментариум, както и липсата на преведена актуална професионална литература. При подпомагащите професии като нашата специалистите често не са сигурни от къде, какво и от кого да четат като част от собствената си самоподготовка и самоактуализация. Лесно достъпни са източници, попадащи по-скоро към графа „самолечител“, „класически“ източници на тема психотерапия, които не са предназначени за употреба от колеги без специализация в терапевтична школа, както и източници от т.нар. руска школа. Абсолютно същото се отнася и до източниците на т.нар. „популярен“ професионален оценъчен инструментариум – особено във връзка с оценяване функционирането на деца. Интернет пространството изобилства от всякакви „тестове“ със свободен и безконтролен за аудиторията достъп. Тя се възползва от този достъп, прилага въпросните „тестове“ върху живи хора с истински проблеми, след което – на база всичко това, изразява „експертно“ заключение за етап на развитие или за емоционално състояние.

Разбира се, всеки специалист носи отговорност за това как упражнява професията си. За щастие, в последните години по отношение на инструментариума се наблюдава раздвижване, и то благодарение на фондация „Хестия“. Смятам, че е реалистично в рамките на 3-5 години това да не стои като предизвикателство пред колегите от сферата.

Наблюдавате ли конкретни тенденции, свързани с изявени поведенчески проблеми при децата и младежите през последните години?

При всяко поколение има по-изразени тенденции, които се различават от предходното, и които ще се различават от следващото (поколение). През последните 2 години наблюдавам тенденция към все по-чести прояви на задръжки в развитието на деца в ранна възраст (2-4 години), които за нетренирано око много наподобяват т.нар. аутистична симптоматика. За съжаление, те често се възприемат от роднини, учители и обществото като нарушения от аутистичния спектър. Всъщност, след детайлна оценка от наша страна и след консултации с вещи по темата медицински лица, се оказва, че въпросните поведенчески прояви и задръжки в цялостното развитие  са резултат на различни фактори. Те могат да бъдат свързани с прекомерно дигитализиране на детското ежедневие, „заметени под килима“ вътре-родови конфликти за това кой как да отглежда детето, следродилна депресия при майките, която не е идентифицирана и интервенирана и т.н.

Що се касае да по-големи деца, вече в училищна възраст, тенденцията там е в две направления. При децата на границата между начална училищна и прогимназиална възраст ясно се откроява конфликт между желанията на родителите в дадена ситуация. Те често искат детето да бъде самостоятелно и независимо, но същевременно и изпълнително и „слушащо възрастните“.Тези крайности водят до това, че детето се обърква какво точно се очаква от него и в резултат избира една от тези крайности, след което я проектира в поведението си по принцип. В резултат са налице дисфункции в социалното му развитие и във вътре-семейната динамика, разгръщане на депресивна симптоматика, тревожност, емоционално зависимо поведение.

Тийнейджърите пък заявяват себе си и личността си изключително категорично.  Неизбежно се сещам за младежките пънк течения през 80-те години. Тогава с бунтарско поведение и провокативна визия младите хора се опитваха да изразяват себе си и бунта си по адрес на „контрола от системата“. Като концепция звучи чудесно,  само че, както тогава, така и сега, под повърхността на това ярко заявяване в публичното пространство, съгласно моите наблюдения и опит, стоят ниска самооценка, усещане за проваленост пред собствените родители, гняв към неясни за младата личност обстоятелства, липса на увереност в собствените компетенции. С други думи казано, все симптоми на „заметени под килима“ и натрупани с годините вътре-семейни конфронтации без сублимация.

Има ли основни принципи, които следвате при работата си с клиенти, независимо от това в какъв аспект са проблемите, по които работите?

Разбира се – това е част от всеки написан етичен кодекс за упражняване на професията. При мен и моя екип на първо място стои принципът „Не вреди“. Дейността на специалиста и резултатите от нея по никакъв начин не бива да водят до нанасяне на вреда, както за клиента, така и за самия специалист. Пример за нарушаване на този принцип е когато специалист упражнява професията си, без да се грижи за собственото си психично здраве посредством супервизия, терапия. Спазването на този водещ принцип „Не вреди“ е част от професионалната отговорност, която всеки един от нас – работещите с хора, поема, стартирайки упражняването на професията си.

Как избирате инструментите, които да прилагате?

Мисля, че това е крайно актуален за младите колеги въпрос. Преди да се стигне до избор, препоръчително е за всеки специалист първо да знае с какъв набор от инструменти може да борави от гледна точка на ценза си. Второ (на база първото) – да си сформира набор от инструменти. Този набор може да се обогатява с времето, но отново вземайки предвид рамката на ценза на специалиста. Специалистът следва да познава възможностите за приложение на всеки един инструмент, с който  разполага, както и методиката по приложение, в т.ч. генериране на резултати и експертни позиции.

Първата стъпка от избора на инструмент зависи от това дали имам професионален ценз да боравя с него, дали някой ме е обучил да го прилагам. Ако е така, преминавам на стъпка две – задавам си въпроса „Какво искам да изследвам по този случай?“. Когато си отговоря е ред на третата стъпка – знаейки какво искам да изследвам, познавайки спецификата на случая, по който имам ангажимент, и познавайки възможностите на инструментите в набора си, правя своя избор.

В какви случаи виждате най-голяма полза от приложението на психометрични тестове?

Категорична е ползата по отношение цялостна оценка на ранно развитие, както и оценка на готовност за постъпване в училище. Задължително прилагаме тестове и в случаи на поведенчески проблеми – от популярното „тръшка се за всичко“, през агресивни към себе си и околните реакции, до специфични прояви във връзка с хранителни навици. Част от работата ни е като чуем с какъв проблем идва едно семейство в нашия кабинет, да формираме работни хипотези за това какви са причините, първоизточниците за дадено поведение на детето отсреща.

Благодарение на психометричните тестове (стандартизираните за България обаче, а не онези, които студентите по психология масово си разменят в Google Drive линкове) успяваме доказателствено да ги потвърдим или отхвърлим. Ще направя аналог с личния лекар и направленията за изследвания – докторът има своята хипотеза за това на какво се дължи дискомфортът на пациента му, но за да е сигурен в констатацията си и най-вече в интервенцията си, назначава изследвания. При нас принципът е същият. От години работим с инструменти от портфолиото на фондация „Хестия“ и със сигурност мога да кажа, че психометричните тестове са неизменна част при работата ни с деца.

Как резултатите от тестовете Ви помагат да оптимизирате работата с клиентите си?

Отново ще направя аналога с личния лекар – резултатите от изследванията спомагат за окончателното решение какъв тип интервенция да последва по адрес на пациента. В нашата дейност резултатите от психометричните тестове ни позволяват не само да „видим“ детайли зад общото състояние на поведението, но и да онагледим пред самото дете, пред неговите родители, какво се случва.

Често майките и бащите на деца между 10-12 години заявяват категорично, че проблемното поведение на детето им е „лигавщина“, че „такава е модата сега“ или „от YouTube го е видял“. Всъщност се оказва, че е налице депресивна симптоматика у подрастващия. Резултатите от конкретен тест – в този пример това би бил тестът за клинична оценка на поведението САВ – който родителите да могат на физическо ниво, да пипнат, да възприемат с очите си, да видят като „доказателство“, се оказват крайно необходими и за тях самите в процеса по осъзнаване същината на проблема с детето. По този начин семейството разбира случващото се тук и сега и не приема единствено „на доверие“ онова, което ние като специалисти извеждаме. Съответно родителите не губят време в отричане на чутото, в търсене на по-изчерпателно мнение, с което да си обяснят проблема. Боравим с доказателства – какъв по-добър начин да оптимизираме работата си от това?

Кои са основните трудности, с които се сблъскват специалистите, които тепърва започват да работят с психометрични инструменти?

От това, което наблюдавам ─ и по време на обученията за DAF, и при комуникация с нови колеги, основна трудност е да се възприеме, че съвременните психометрични инструменти не са достъпни безплатно в Интернет, а онези от „едно време“ в повечето случаи са просто преведени от руски език и пуснати за шир потреба, без да са стандартизирани. Често колеги не разбират смисъла на понятието стандартизиран тест и аз обичайно обяснявам така: „Без стандартизация нямаш норми. Щом нямаш норми, все е едно какъв резултат ще пресметнеш, защото нямаш норми за децата в България, с които да го сравниш“. Класически пример в това отношение е тестът „Цветни прогресивни матрици на Рейвън“. Приемането на реалността, че един психометричен тест следва да е стандартизиран, за да е приложим, може би е първото предизвикателство за специалистите – дори няма да го нарека трудност.

От там нататък, доколкото ми е известно, трудности могат да изпитват по-скоро в частни случаи, във връзка с интерпретация на т.нар. „засукани“ резултати. В отговор на това фондация „Хестия“ редовно дава възможност за провеждане на групи за супервизия за работа с различните тестове от портфолиото си.

Има ли универсален съвет, който давате на специалистите, на които им предстои да започнат да работят с психологически тестове?

Универсални съвети няма. И понеже нерядко ми се случва да водя разговори по въпроси за това на кой млад специалист какво му предстои да ползва или му се иска да ползва от даден набор психологически тестове, обикновено задавам три последователни въпроса. Вместо съвет. Съответно специалистът отсреща следва сам да си отговори на тях преди да започне да работи с психологически тестове. Въпросите са: „Психолог ли си?“; „Тестът, който си избрал(а) надежден ли е, в т.ч. стандартизиран, официално регистриран за употреба в България?“; „Обучен(а)ли си легално – срещу диплома или сертификат – да прилагаш в практиката си този тест, в т.ч. да обработваш резултати?“.

Не ме разбирайте погрешно – това не са назидателни въпроси. Нямам нищо против специалистите да ползват професионален инструментариум така, както считат за целесъобразно. Просто вярвам, че преди да предприемат тази стъпка е отговорно по адрес на себе си, НО и по адрес на техните клиенти, върху чието функциониране на практика оказват влияние, специалистите да разбират отговорността, която носят, боравейки с инструментариум.

За записване на часове за консултация с Георги Гърмидолов, моля обадете се на
тел. 0898 430 077 или посетете страницата на ИНСТИТУТът.