Стресиращо и объркващо е за повечето родители, когато се сблъскат с лъжата на децата си.

Това е съпроводено от преминаване през различни състояния на вина, самообвинение, самобичуване, ярост, отрицание и дори наказания. Някои се правят, че не я виждат. Няма формула или рецепта, която казва защо децата лъжат, или кое наше поведение е предизвикало у тях тази реакция. Няма правилна формула и начин на реакция, което е най-страшното за един родител.

Да, поведението на родителите е ключово за ответните реакции на децата.

Да, в ранна детска възраст не става въпрос за осъзната лъжа, а по-скоро за фантазия.

Да, това е начин те да избягат от отговорност или да се спасят от наказание.

Детският свят е пълен със странни същества (за възрастния). Те играят, за да преработят сложните нови ситуации. Фантазират, за да си обяснят случващото се. Измислят недействителни ситуации, за да избягат от страшното. Рисуват, майсторят и най-вече питат. Това рефлектира върху чувствата и спокойното отношение на родителите. Със сигурност всяко детско поведение е провокирано да предизвика вниманието на възрастния. Било то да ги прегърне или да си играе с тях. Да им направи забележка или да се скара за разлятата чаша вода. Опитът на децата, базиран от реакциите на родителите, е водещ за избора на модел за търсене на внимание и одобрение, както в детството, така и в зряла възраст.

Децата са изобретателни. Въображението им е необятно. То създава както чудовищата, криещи се под леглото, така и приятелите, които вършат пакостите из дома. Това, което родителите могат да направят, е да участват в този свят. Да проявят любопитство, за да добият по-добра представа. И да се включат в него, за да контролират страховете и да смекчат буйните фантазии. Могат да четат приказки и да обсъждат след това поведението на злия герой. Оставете и детето да фантазира – защо принцесата е била тъжна; защо злият магьосник е омагьосал всички; какво се е случило след края с всеки един герой. Разказите ще Ви помогнат да научите какво е добро и лошо за детето Ви.

Всички сенки изчезват, когато се осветят достатъчно. А чудатите вълшебни същества бързо се оказва, че не ги е имало. Детето просто се е криело зад тях, за да не се изправи само пред срещната трудност.

Предучилищната възраст е периодът, в който децата започват да разграничават илюзия от реалност. Научават се да се изправят пред повече и по-сериозни отговорности. Изграждат си собствени правила и норми, наподобяващи родителските. Начините на родителите за справяне с лъжата от ранното детство изграждат моделите на детето за справяне с носенето на отговорност за собствените му постъпки.

Зрялата личност се гради още от самото начало. И като се замислим … всеки един от нас все още крие чудовищата от детството било то в някой заключен шкаф или затрупани под леглото. Измисляме лъжи, с които да продължаваме да ги държим там. Изграждаме социално-желателен образ, който да скрие съществуването им. Отричаме ги, като избягваме да говорим за тях.

Всеки има своите известни или не толкова известни силни и слаби страни. Усеща ги, но невинаги има увереността да ги приеме. Понякога е важно да имаме ясна представа за нашите възможности, за да направим правилния избор. Особено когато предстои промяна в професионално или лично отношение.