Многобройни изследвания показват повишаване на честотата на хранителните разстройства по време на пандемията от COVID-19. Но като че ли терминът „хранителни разстройства“ се асоциира по-скоро с анорексия и булимия. Хиперфагията или компулсивното преяждане рядко се споменава, а това всъщност е най-разпространеното хранително разстройство. Според Националната асоциация за хранителни разстройства в Америка (NEDA), хиперфагията е три пъти по-често срещана от анорексия нервоза и булимия нервоза взети заедно.

Какво е хиперфагия (Binge Eating Disorder)?

Хиперфагията представлява систематични компулсивни преяждания, последвани от чувство за вина. За разлика от булимията, при нея липсва компенсаторен механизъм (като повръщане, използване на лаксативи или др.). По време на епизода на компулсивно преяждане се поглъща голямо количество храна за кратък период от време. Количеството храна може да бъде много по-голямо от това, което човек обикновено може да погълне. Или само в представите на засегнатия от хиперфагия да изглежда така. Общото в двата случая е чувството на неконтролируемост и невъзможността да спре по време на кризата, както и изпитването на вина след епизода на преяждане. Важно е да се има предвид че при хиперфагията невинаги има промяна в теглото.

Според критериите на DSM-5, хиперфагията се характеризира с:

  • Повтарящи се периоди на преяждане, по време на които за кратко време (напр. 2 часа) се поглъща голямо количество храна (по-голямо от нормалното за същия период от време).
  • Епизодите на преяждане се характеризират с поне три от следните:
    – Бързо хранене – по-бързо от обикновеното.
    – Хранене до момента, в който болният се почувства силно преял.
    – Поглъщане на големи количества храна без да се изпитва глад.
    – Храненето се случва в усамотение, поради притеснение от количеството храна.
    – Чувство на вина, срам, разочарование и отвращение от себе си.
  • Кризите се случват средно веднъж седмично за период не по-малък от три месеца.
  • Епизодите на преяждане не са последвани от компенсаторен механизъм.

Как се диагностицира хиперфагия?

Както и при другите хранителни разстройства, диагнозата се поставя от психиатър. За диагностичния процес той използва информация от различни изследвания, проведени от него или други специалисти, като:

  • Снемане на анамнеза и преглед.
  • Лабораторни и други изследвания.
  • Психологична оценка.

В България психологичната оценка може да се извърши чрез използване на Въпросника за оценка на хранителни разстройства EDI-3 . Той е приложим при лица над 13-годишна възраст и оценява както специфични скали за хранителни разстройства (напр. Булимия, Стремеж към слаба фигура и др.), така и личностни скали, характерни за лица с хранителни разстройства (напр. Ниска самооценка, Личностна алиенация и др.). EDI-3 разкрива целия психологически спектър на характеристиките, свързани с възникването, развитието и поддържането на хранителни разстройства. Резултатите от него дават възможност на специалистите да идентифицират риска от отключване на хранително разстройство, ако такъв съществува, да планират терапия и да оценят нейния ефект в дългосрочен план.

Научете повече за EDI-3

Терапевтични подходи при компулсивно преяждане

Основният способ за справяне с хиперфагията е психотерапията. Най-широко разпространени са:

  • Когнитивно поведенческа терапия (Cognitive behavioral therapy, CBT). Широко приложение намира Enhanced CBT (CBT-E), която е специално разработена за работа с хранителни разстройства.
  • Междуличностна терапия (Interpersonal psychotherapy, IPT).
  • Диалектическа поведенческа терапия (Dialectical behavior therapy, DBT).

В някои случаи психотерапията се допълва и с медикаментозно лечение.

Обикновено се прилага извънболнично лечение.  Хоспитализацията е задължителна при риск от суицид, депресивни състояния, както и при неуспех при извънболнично лечение.

В допълнение на провежданата терапия се включват и участие в групи за подкрепа и такива за преработване на емоциите. Положително влияние оказва практикуването на спорт, както и прилагането на принципите за интуитивно хранене.

При пациенти с компулсивно преяждане са често срещани и придружаващи заболявания, което налага включването на различни специалисти в изготвяне на плана за лечение.

Разгледайте и останалите инструменти, които предлагаме.

*Статията е с информативен характер и не може да послужи за поставяне на диагноза и/или предприемане на лечение. Ако имате съмнения, че Вие или Ваш близък е с хранително разстройство, е необходимо да се обърнете към специалист.

По материали от:

https://www.nationaleatingdisorders.org/

https://psychcentral.com/eating-disorders/treatment-for-binge-eating-disorder