Петя Атанасова

Петя Атанасова психолог

Петя Атанасова е психолог с магистратури по „Социална психология” и „Клинична психология”, както и следдипломна квалификация по „Трудова и организационна психология”. Преминала е през редица обучения в програми по „Обектни отношения” и „Наблюдение на бебета”. Тя е и кариерен консултант (GCDF).

В момента тя е психолог на свободна практика, а работата ѝ е фокусирана главно върху извършването на психологична диагностика и консултиране на деца, юноши и възрастни. Професионалният ѝ опит включва работа като клиничен психолог, която е свързана с консултиране, диагностика и терапия на деца с церебрална парализа, изоставане в езиково-говорното развитие, психо-моторното и психо-социалното развитие, интелектуален дефицит, синдром на Даун, аутистичен спектър, хиперактивност, сензорно-интегративна дисфункция, поведенчески проблеми, комуникативни нарушения и др. Била е и част от екипа на Регионален център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – София-град, в ролята на психолог и помощник-директор. През годините е била ангажирана и с извършването на диагностика и консултиране на учители, родители и деца в детски градини и учебни заведения.

Петя Атанасова има солиден опит като обучител към различни проекти и организации, включително към Министерство на образованието, младежта и спорта („Обучение на педагогически специалисти за превенция на училищното насилие, агресията и други негативни прояви“), дневни центрове за деца („Сензорна интеграция“, „Комуникативни и екипни умения и комуникация с деца чрез обмяна на картинни изображения“) и Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър („Комуникация с деца от аутистичния спектър“).

Петя Атанасова е лектор на сертификационните обучения за работа с Въпросника за клинична оценка на поведението CAB и Дортмундския скрининг тест за оценка на детското развитие Denver II. Тя е автор и водещ на практическото обучение за комплексна психологическа оценка с тестове.

По какви случаи работите най-често в практиката си?

Разнородни са казусите, най-често това са деца в ранна възраст, при които се наблюдава по-бавно психо-моторно развитие; деца и юноши, които проявяват характеристики от аутистичния спектър, импулсивност и хиперактивност, опозиционно поведение, поведенчески разстройства, прекалена употреба на екранни устройства; деца и юноши, при които са налице особености в овладяването на академични знания и умения, с дефицит на вниманието и необходимост от насочване към мултидисциплинарна оценка с оглед прецизиране на данните за прилагане на индивидуален подход в учебна среда.

Също така не са малко и юношите, които са пред избор какъв тип паралелка и училище да изберат след 7-ми клас и такива след 11-ти клас, които трябва да се ориентират в специалностите, предлагащи се от различните университети. Този избор е важно да бъде съобразен с индивидуалните им способности и интереси.

Не на последно място, това са случаи на възрастни със заявка за личностно развитие, което да се отрази положително на взаимоотношенията им с близките. Също и такива, изправени пред решението да променят кариерния си път.

С какви професионални предизвикателства се срещате най-често в работата си?

В интерес на истината преживявам силно всеки случай. За мен хората, които идват в кабинета, не са просто част от работното ми ежедневие. Много често се оказвам в позицията на специалиста, който открива такива особености в поведението, изискващи мултидисциплинарен диагностичен подход. Това за мен, може би за щастие, не се е превърнало в рутина – да казвам притесненията си за развитието на съответното дете с лекота.

Не са малко ситуациите, които са парадоксални. Случва се учители, които са забелязали поведенчески особености у детето и са препоръчали на родителите консултация с психолог, след това да откажат да съдействат или да съдействат анонимно при попълване на въпросници, чрез които да се установи честотата на дадени поведения в учебна среда. В такива случаи е много трудно да се дадат адекватни насоки за промяна на тези поведения.

Наблюдавате ли конкретни тенденции, свързани с изявени поведенчески проблеми при децата и младежите през последните години?

Изразена склонност към противопоставяне, дефицит на внимание, лесна раздразнителност и импулсивност вследствие на прекомерна употреба на различни технически средства – телефони, таблети, игрови конзоли.

Има ли основни принципи, които следвате при работата си с клиенти, независимо от това в какъв аспект са проблемите, по които работите?

На първо място използването на богат набор от тестови методики с много висока психометрична стойност. За по-голямата част от тях съм много благодарна на екипа на фондация „Хестия“ , който ги стандартизира за българската популация.

Следва верифицирането на получените резултати. Когато работя с деца, заедно с родителите намираме тяхното изражение в личната история/анамнеза до момента. Държа също така и на допълнителна информация от училищния екип, който работи с детето, защото само тогава, когато е налице информация и от семейната, и от учебната среда /детска градина, училище/, е възможно да погледнем обективно на всяко отделно дете.

Като цяло се старая се да използвам балансиран модел на оценяване, както на силните страни и компетентности, така и на проблемните поведения на децата. Смятам, че по този начин мога да бъда наистина полезна в оценяването, препоръките и работата си с него. За целта синтезирам моите наблюдения, резултатите от използваните тестове и предоставената информация от различни източници и от различни контексти (напр. у дома и в училище).

Как избирате инструментите, които да прилагате?

Това се случва на няколко етапа. Първоначално по време на снемане на анамнестичните данни от двамата родители, а впоследствие и в хода на самия диагностичен процес, в зависимост от затрудненията или особеностите, които проявява детето.

В тази връзка новият диагностичен инструмент CАВ – въпросник за клинична оценка на поведението – е много полезен. Той е широкообхватен и позволява още преди да се започнат диагностичните сесии с детето, в зависимост от получените резултати, да се прецизират тестовите инструменти. Инструментът предоставя данни за обучителни затруднения, проблеми на ниво екзекутивни функции, академични умения, умствено изоставане, интернализирани и екстернализирани поведения, импулсивност, аутистични поведения, социални умения и др.

Вижте и останалите инструменти за оценка на деца и възрастни.

В какви случаи виждате най-голяма полза от приложението на психометрични тестове?

Според мен е изключително важно да има ранна диагностика и като възраст, и като етап на развитие на проблемите. Същевременно не бих могла да конкретизирам определена възрастова група или проблемни области, които да бъдат предпочитани за употреба на психометрични тестове. Аз лично не ограничавам в практиката си приложението им, използвам ги изключително интензивно. Като цяло наблюдавам основно у клиентите ми, които са възрастни, известни притеснения за прилагането на даден тест. Това вероятно може да се отдаде до известна степен на формирани в миналото негативни нагласи относно това, че хората могат лесно да бъдат типологизирани по личностни характеристики. Затова при тях използвам психометрични тестове в различни етапи от работата ни, като отчитам индивидуалните специфики на всеки клиент.

Как резултатите от тестовете Ви помагат да оптимизирате работата с клиентите си?

Много често родителите на децата, както и възрастните, които търсят помощта ми, идват с една заявка, която още по време на първата консултативна сесия /при обсъждане на повода за консултация и при снемане на анамнезата/, както и в хода на диагностичния процес, се променя именно на база на получените резултати от използваните батерии тестове. Така не се губи ценно време, а препоръките и пряката работа с клиентите са съобразени с индивидуалните им особености, независимо от наличието на медицинска диагноза или нейната липса.

Кои са основните трудности, с които се сблъскват специалистите, които тепърва започват да работят с психометрични инструменти?

Те са индивидуални по-скоро, тъй като всеки колега има различно ниво на професионален опит, университетска подготовка, както и степен на увереност в своите способности.

Има ли универсален съвет, който давате на специалистите, на които им предстои да започнат да работят с психологически тестове?

Да се запознаят много добре с психометричните характеристики на всеки тест, който ще ползват, за да може този тест наистина да им бъде максимално полезен и да са наясно какво точно измерва, как го измерва и за какви случаи е подходящ.

За записване на часове за консултация с Петя Атанасова, моля обадете се на
тел. 0889 567 802.