Down SyndromeНа 21 март отбелязваме Световния ден на хората със Синдром на Даун. Избрано е именно двадесет и първото число на третия месец, за да се направи препратка към тризомията на 21-вата хромозомна двойка (една допълнителна хромозома в 21-вата хромозомна двойка).

За първи път синдромът е описан през 1866 г. от Джон Даун, наричайки го „монголоидизъм“. През 1959 г. Джером Лежун установява причината за него, а именно тризомия при една от хромозомните двойки. По-късно се установява, че това е именно 21-вата хромозомна двойка.

Синдромът на Даун е най-честата генетична аномалия и се среща при 1 на 700 деца. Той засяга по-често момчетата в сравнение с момичета, като съотношението е 1,15 : 1,00.

Синдромът на Даун се характеризира с редица физиологични особености, в следствие на които се наблюдава забавяне в някои области от развитието. Въпреки това ранната интервенция  може чувствително да подобри развитието до степен, при която децата със Синдром на Даун да придобият умения за относително независим начин на живот.

При децата със Синдром на Даун се наблюдава изоставане в когнивното развитие. Обикновено те са с лека до умерена степен на умствена изостаналост. Въпреки това, трябва да се вземат под внимание индивидуалните силни страни и таланти на всяко дете.

Социално-емоционалното развитие е сравнително най-слабо засегнато. В първите месеци след раждането е трудно забележимо изоставането в тази област, тъй като те осъществяват очен контакт, усмихват се, гукат и др. По-късно демонстрират добро разбиране на социалните поведения, независимо от езиковите си способности.

Говорът и езиковите умения обикновено са най-сериозно засегнати. При някои деца с навременна интервенция и работа с екип от специалисти може да бъде развита реч. При другите са приложими различни форми на комуникация, като жестономичен език, PECS и др.

Децата с това нарушение имат и обучителни трудности. Това не означава, че те не могат да посещават масови училища. Необходими са повече усилия и време, а понякога и специализирани обучителни програми, но в повечето случаи те могат да бъдат успешно интегрирани.

Чрез прилагането на качествени образователни програми, стимулираща семейна среда, добри здравни грижи и подкрепа от семейството и близките на децата със Синдром на Даун, те могат да бъдат успешно интегрирани в обществото и да водят пълноценен живот.

 

Източник: National Down Syndrome Society
Снимка: National Down Syndrome Society