Николай Николов

Николай Николов

Николай Николов е завършил специалност „Психология“ в Софийския университет през 1991 г. През 2004 г. придобива докторска степен по „Социална и организационна психология“, отново в СУ.

От 1991 до 2006 г. работи в Института по психология на МВР. От 2007 до 2018 г. е част от екипа на ОС България, а от 2018 г. до момента изпълнява функцията на директор изследвания и развитие в „Прометрикс“ ООД.

Професионалната му кариера е свързана основно със създаване, стандартизиране и адаптиране на психологически тестове. Автор е на българските адаптации на тестовете NEO PI-3, DAF, d2-R, WISC-IV, MMPI-2 и много други психометрични методики. Съавтор е на тестовете Burnout-Q, Integrity Check, Selector Pro и др.

Той е лектор на сертификационните обучения за работа с:

  • Въпросник за клинична оценка на личността PAI Plus,
  • Тест за оценка на вниманието и концентрацията d2-R,
  • Скали на Рейнолдс за оценка на интелигентността RIAS-2.

По какви случаи работите най-често в практиката си?

Аз съм психометрик, занимавам се със създаването и адаптирането на различни психологически инструменти – клинични въпросници, тестове за интелигентност, личностни въпросници и т.н. В последните няколко години работя почти изцяло в сферата на организационната психология, но имам опит както в клиничната, така и в детската психология. И до днес продължавам да се занимавам с разработване на тестове за интелигентност за деца и възрастни.

С какви професионални предизвикателства се срещате най-често в работата си?

Приемам всеки отделен случай, по който работя, като предизвикателство. Всеки човек е уникален и се изискват много усилия и опит, за да бъде правилно разбран. Това всъщност е основната трудност, която срещат в работата си повечето психолози. Поставянето на психологическа оценка е сложен процес, който включва много условности и нужда от сериозна експертиза.

По отношение на работата ми в областта на „Човешките ресурси“, основното предизвикателството там напоследък е свързано с откриването на хора, които могат успешно да развият дадена компания или бизнес. Продължава да се наблюдава липсата на „силни“ кандидати на пазара на труда и кризата в намирането на качествените служители не утихва.

Наблюдавате ли конкретни тенденции, свързани с изявени поведенчески проблеми при децата и младежите през последните години?

Не бих казал, че днешните деца и юноши са много по-различни от тези преди 5 или 10 години. Забелязвам обаче, че интелигентността става все по-ключов фактор, а образователната система трудно се адаптира към изискванията и очакванията на дигиталното общество. Традиционните форми на преподаване не са в състояние да задържат интереса на учениците, което създава проблеми, свързани не само с дисциплината, но и с цялостното развитие на децата. Нужни са сериозни и целенасочени усилия, за да подкрепим младите таланти, растящи в неблагоприятна социално-икономическа среда.

Има ли основни принципи, които следвате при работата си с клиенти, независимо от това в какъв аспект са проблемите, по които работите? 

Да, имам няколко основни принципа. Първият от тях е винаги да казвам истината, дори когато съм наясно, че тя няма да се хареса на клиента. Смятам, че това е много важно, тъй като положителната промяна в психологията не може да се случи без целенасочените усилия и ангажимента на зрелия индивид или на родителите, когато става дума за работа с дете.

Вторият принцип е свързан с нуждата от това да обмисля внимателно кое е най-доброто решение за конкретния клиент, в конкретния момент, и как да му го представя. Комуникацията с хора често се оказва сложна и обикновено изисква индивидуален и много прецизен подход. Решението на техните проблеми рядко е толкова очевидно или толкова лесно приложимо на практика, колкото изглежда в първия момент.

Третият принцип е да се основавам на фактите и данните и да не се поддавам на субективни предположения и свръхинтерпретации. Според мен това е основната причина за повечето грешни решения в психологическата професия и затова трябва да бъдем особено критични, когато сме склонни да правим генерализации.

Как избирате инструментите, които да прилагате?

Първото нещо, което правя, е да съобразя информацията, която дава съответният инструмент, с тази, която ми е необходима, за да помогна на даден клиент. Психометричните тестове са изключително полезни и практични от гледна точка на това, че предоставят обективна и надеждна информация, нужна на нас, специалистите, за да вземем оптимално добро решение. Резултатите от тях обаче не дават готови отговори – те са само средство, което ни помага да бъдем ефективни и максимално прецизни в работата си.

Когато избирам инструмент също така гледам технически параметри на теста и това дали той оценява точно съответната психологическа характеристика. Под технически параметри имам предвид нормативната извадка на теста и доказателствата за надеждност и валидност. Това че даден тест е подходящ и работещ за определена популация, не означава, че той ще е такъв за друга група лица и затова нормативната извадка е изключително важна. Надеждността и валидността допълнително ми дават увереност, че даденият тест измерва правилно и точно психологичната променлива, която искам да оценя.

Накрая оценявам продължителността на изследването. Ако се налага да използвам повече тестове, отчитам общото време и преценявам кога и как да ги включа в цялостния процес на психологическата интервенция.

В какви случаи виждате най-голяма полза от приложението на психометрични тестове?

Аз работя изключително активно с тестове в практиката си и ги използвам в много различни ситуации. В практиката си съм имал стотици възможности да се убедя в тяхната полза както в клиничната диагностика, така и в организационната психология и искрено ги препоръчвам на всеки психолог, който иска за работи професионално и според научните принципи.

Като психолози, ние работим с възможно най-сложната „машина“ на света – човека. Решенията, които трябва да взимаме, обикновено са многопластови и комплексни. Затова всеки инструмент, даващ надеждна и релевантна информация, която помага планирането на ефикасни интервенции, е безценна. Тестовете предоставят именно такава информация.

Как резултатите от тестовете Ви помагат да оптимизирате работата с клиентите си?

На първо място, резултатите от тестовете ориентират самия мен в проблемите на клиента и понякога – в причините, които пораждат наблюдаваните проблеми. След това тестовете улесняват комуникацията с клиента и повишават вероятността той или тя да приеме фактите и да се ангажира с последващите интервенции. Накрая, но не на последно място по важност, резултатите от тестовете са важни за разработване на индивидуални планове за терапия и за проследяване на прогреса в терапията.

Кои са основните трудности, с които се сблъскват специалистите, които тепърва започват да работят с психометрични инструменти?

Първата трудност, с която се сблъскват специалистите, е да разберат каква информация могат да получат от даден тест и каква не могат. Например, тестът за интелигентност не може да ти каже дали едно дете е с лека степен на умствено изоставане или не. Той обаче може да покаже дали и с колко неговото постижение по един стандартизиран инструмент за оценка на интелигентност се отклонява от средната норма. Освен това, тестът може да те ориентира каква е вероятността този резултат да се наблюдава при повторно тестиране, както и да те насочи към това кои когнитивни процеси са най-засегнати.

Втората трудност е свързана с разбирането на някои статистически концепти като например стандартна грешка, доверителен интервал, перцентил и пр. Те са необходими за правилното интерпретиране на резултатите от тестовете и не могат да останат неизяснени, колкото и трудни да изглеждат за разбиране в началото.