Даниела Тасевска
Проф. д-р Даниела Тасевска е дългогодишен преподавател в катедрата по „Психология“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Научните ѝ интереси са в областта на психология на развитието, клиничната психология, консултативната психология и психотерапията, груповата динамика и супервизията на екипи.
Практическият ѝ професионален опит е фокусиран върху психологичното консултиране, психодиагностиката, психотерапията на възрастни, деца, юноши и семейства. Тя е обучител в програмите за следдипломна квалификация на психолози, логопеди, специални педагози, педагози. Провежда обучения в сферата на образованието и корпоративния бизнес.
Проф. Тасевска е лектор на сертификационното обучение за работа с Детския аперцептивен тест CAT.
По какви случаи работите най-често в практиката си?
В професионалната си консултативна практика се ангажирам с различни по обхват проблемни казуси, които засягат различни групи лица: деца, юноши и възрастни, малцинствени групи, индивиди в неравностойно положение – от кратковременни кризи, като трудности на адаптацията във възрастовите етапи на развитие и стресови жизнени събития, реакции на скърбене и траур и др., до сериозни хронични болестни състояния, като личностови разстройства, зависимост от вещества, фобии, клинични депресии, психични проблеми при соматични заболявания, психични последици от психологично, емоционално и физическо насилие, бедствия.
С какви професионални предизвикателства се срещате най-често в работата си?
Вярвам в способността на психолога да предизвиква промяна в хората, с които работи. За мен е предизвикателство да насърчавам клиентите си към преодоляване на собствените житейски ограничения или стереотипните рамки, в които сякаш се „блъска“ тяхното всекидневно съзнание. Съзнавам отговорността, която имам в този процес и възприемам като цел собствената си саморегулация „да следвам“ готовността на клиента, но и да разширявам „Аз-образа“ му като активирам потенциала му за справяне.
Наблюдавате ли конкретни тенденции, свързани с изявени поведенчески проблеми при децата и младежите през последните години?
Смея да кажа за себе си, че предимно съм обвързана с оптимистична нагласа, което ме оттласква от риска да бъда погълната от отрицанието за новите поколения подрастващи. Професията ми на университетски преподавател, както и практиката ми на психолог всекидневно ме срещат с деца и младежи със житейски затруднения, които колкото и да са сложни, все пак са решими чрез единствената опция – да се свържем със себеотричащата се личност, като я подкрепим в опита да се себеоткрие и себеприеме.
Има ли основни принципи, които следвате при работата си с клиенти, независимо от това в какъв аспект са проблемите, по които работите?
Старая се да следвам заявката на клиента, но след формулировката на случая преминавам към проверка на хипотезите си чрез целия инструментален спектър на консултативната и психотерапевтичната практика, включващ безусловно различните видове психологична диагностика: на когнитивни процеси, интелектуални способности, емоционално състояние, личностови тенденции и техните нарушения при различните заболявания. И тук отчитам приноса и професионалните усилия на фондация „Хестия“ да стандартизира психометрични инструменти за българската популация.
Как избирате инструментите, които да прилагате?
Изборът на психодиагностични инструменти е винаги обвързан със снемането на анамнезата и в този смисъл строго специфичен и индивидуален. Презумцията, на която базирам процедурата за диагностика, е същата да бъде проведена с надежди и стандартизирани методики.
В какви случаи виждате най-голяма полза от приложението на психометрични тестове?
Убедена съм, че ползата от прилагането на психометрия е валидна за всички случаи от консултативната и психотерапеватичната ми практика. И това е така, поради българската народопсихология. Българите са прагматично ориентирани в своите житейски стратегии и имат потребност от доказателства, истинност при възприемане на реалността.
Как резултатите от тестовете Ви помагат да оптимизирате работата с клиентите си?
Привеждайки резултатите от психометрията, като обяснителен модел за проблемната ситуация, психологът задълбочава терапевтичния съюз и насърчава клиента към себепромяна.
Кои са основните трудности, с които се сблъскват специалистите, които тепърва започват да работят с психометрични инструменти?
Според мен има две обстоятелства, които намаляват качеството на професионалната психологическа работа на специалистите:
• Липсата на практически умения за психодиагностика от страна на специалистите води до неглижиране на функционалните възможности на психометрията.
• Липсата на практически умения за психодиагностика от страна на специалистите води до непрофесионално прилагане на психометрията или изкривява нейната ефективност в цялостния процес на психологическото консултиране и психотерапията.
Има ли универсален съвет, който давате на специалистите, на които им предстои да започнат да работят с психологически тестове?
Ефективността на психодиагностиката не е свързана с наличието на подходящия инструмент, а е функция от уменията на експертите да интерпретират резултатите от психометрията, съобразно профила на клиента, неговите потребности и разгръщане на потенциала му, в контекста на очакваната себепромяна.
