От гледна точка на психологията семейството бива разглеждано като комплексна социална система, в която нуждите и преживяванията на всеки от членовете засягат и останалите. То е жива система, която се определя не просто от сбора на отделни индивиди, но и от характерните взаимоотношения и взаимозависимости. По тази причина всяка промяна, която засяга един или повече от семейните членове, повлиява цялостно процесите в семейството.

Редица житейски събития могат да допринесат за стрес в семейството. Сред обичайните стресори са например женитбата, преместването в нов дом, раждането на бебе, безработицата и други, които много семейства преживяват. Понякога семейството бива изправено пред извънредни и особено неприятни събития, които внасят сериозен дисбаланс в семейната система и могат да доведат до криза.

На първо място е необходимо да направим някои уточнения във връзка с използваните понятия:

  • Стрес – характеризира се с напрежение, страничен продукт на дисбаланса, който настъпва, когато изискванията към семейството надвишават неговия капацитет да ги посрещне. Породеното от непреодоления стрес напрежение може да доведе до семейна криза или свързано със стреса заболяване на някой от членовете на семейството. Стресът може и да не достигне размерите на криза, ако семейството е в състояние да използва наличните ресурси и да се справи със ситуацията по начин, който да устои на промяната в семейната система.
  • Стресори – това са тези житейски събития или промени, които са толкова сериозни или драстични, че предполагат промени в семейната система, напр. смърт на съпруг, финансова криза, безработица.
  • Дистрес –  екстремно напрежение, когато семейството е изправено пред неприятно събитие.
  • Еустрес – екстремно напрежение, когато семейството е изправено пред приятни и позитивни събития и промени.

Когато усети прояви на стрес, всеки член на семейството търси стресорите, които го провокират, определя дали е дистрес или еустрес и се опитва да се приспособи по подходящ начин в семейната система, ангажирайки наличните ресурси за справяне.

В средата на миналия век социалният психолог Reuben Hill (1949) публикува резултатите от свое изследване за влиянието на събитията от Втората световна война върху семействата. На тази основа той разработва модел на семейния стрес, наречен ABC-> X, който показва как семейството се справя и адаптира към стресиращи събития.

Този модел предполага, че Факторът А (стресовото събитие), взаимодействайки с Фактор B (ресурсите на семейството за посрещане на кризи), както и с Фактор С (представата на семейството или тяхната дефиниция за стресовото събитие), произвеждат Фактор Х (кризата). Фокусната точка на този модел е взаимодействието между предкризисните променливите A, B, и C, тяхното влияние върху Фактор X и ролята им в определянето на различната способност на семействата да се справят с последиците от стресови събития или преходи. Важен момент тук е, че тези предкризисни променливи предопределят дали ще се стигне до криза и ако това стане – каква ще бъде степента на кризата.

Според този модел, понякога семействата се възстановяват след стресиращото събитие и се връщат към предишното си ниво на функциониране. В други случаи семействата откриват, че кризата всъщност ги е направила по-силни и по-устойчиви, поради изявата на умения, за които не са подозирали преди, но са били провокирани от кризисното събитие.

Някои семейства обаче откриват, че възстановяването е извън тяхното разбиране и контрол. Те застиват на по-ниско ниво на функциониране или се изправят пред нова криза преди да са възстановили баланса след предишната.

По-късно McCubbin & Patterson (1982) разширяват модела на Hill и идентифицират ключовите измерения на семейното следкризисно поведение, съществени за адаптацията. Поведението след кризата осигурява по-прецизно разбиране относно това защо някои семейства са способни да се справят по-ефективно с трудностите от други. Семейната адаптация представлява постигането с времето на едно ново ниво на функциониране чрез процес на приспособяване. Той цели запазване на единството на семейството, улесняване на благосъстоянието на членовете на семейството и подобряване на семейната система.

Съществен за адаптацията е начинът, по който семейството възприема стресовото събитие, нивото на стрес, което асоциират със събитието преди и след кризата, опитът, който са натрупали в живота си, и значението, което придават за цялостната ситуация в семейството. За адаптацията е важно и преосмислянето на ситуацията, придаване на  смисъл на събитието и въвличане на вярванията и убежденията на семейството.

След като кризата се е разразила, членовете на семейството стават дезорганизирани за определен период от време, който зависи от нивото на функциониране в семейството и възприетата сила на кризата. Семействата с разнообразни ресурси за справяне, на които да се опират, ще преживяват кризи по-рядко, периодът на дезорганизация ще бъде по-кратък, ще се възстановяват по-бързо и е по-вероятно да постигнат по-високо ниво на функциониране от това преди кризата.

Преходите между различните етапи в живота обикновено се свързват със стрес. Съществуват шест основни прехода,  всеки от които изисква приспособяване:

  • Преходът към родителската роля, която изисква промени в отношенията в двойката и развитието на нови умения, за да се включи и новороденото;
  • Преходът към отглеждането на дете в училищна възраст и юноша;
  • Преходът към средната възраст;
  • Преходът към „празното гнездо” (напускане на семейния дом от децата) и пенсионирането;
  • Преходът към старостта;

В крайна сметка могат да бъдат обособени и много позитиви за семейството след излизане от кризата. „Бедите” могат да подобрят семейното функциониране и солидарност, да направят семейството по-сплотено. Конфликтите разрушават взаимоотношенията (ако не са разрешени) или подобряват  междуличностното взаимодействие (ако се разрешат по честен и открит начин). Гъвкавостта от смяната на ролите при реорганизацията в семейството след криза може да допринесе за изграждането на благоприятна атмосфера в семейството като цяло, а семейните членове могат да открият умения и таланти, за които не са подозирали.

 

Използвана литература:

Hill, R. (1949) Families Under Stress, New York, Harper and Row

Family Crises Defined – Hill’s ABC->X Theory