Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието (ХАДВ) е тема, която е широко дискутирана в последно време както в областта на медицината и психологията на развитието, така и в образователните среди. Пред родителите, които имат подобни притеснения за своето дете, стоят съмненията дали е просто палаво или хиперактивно, кои са обичайните за възрастта поведения и кога е необходимо да се потърси специализирана помощ. В сферата на образованието много често децата биват етикетирани като хиперактивни без да има основания за такива сериозни становища, а за самите учители е много трудно да се справят с поведенческите прояви на децата с хиперактивност и дефицит на вниманието в класовете. Всичко това до голяма степен се дължи на неяснотите, които все още битуват около това състояние. Настоящата статия си поставя за цел да изведе полезни насоки за това как родителите и учителите да подходят, ако детето има такива прояви.

В какво се изразява Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието

Най-общо казано това е състояние, което се характеризира с дълготраен модел на нарушения във вниманието и/или хиперактивност и импулсивност, които възпрепятстват функционирането и развитието.

Дефицит на внимание означава лесно отвличане на вниманието от задачата, липса на постоянство, трудности в задържането на фокуса и дезорганизираност, които не се дължат на безразличие или липса на разбиране.

Хиперактивността се изразява в постоянно движение, включително и в ситуации, в които не е подходящо, или постоянно шаване, въртене и разговори. В зряла възраст може да се изразява в извънредно безпокойство или постоянна активност.

Импулсивността се характеризира с необмислени и прибързани действия, които в някои случаи могат да навредят на другите, или в желание за незабавно възнаграждение и неумение да се отлага удоволствието. Импулсивният може да е социално нахлуващ и прекомерно да прекъсва другите, също така да взема важни решения без да обмисли дълготрайните последствия.

Дефицитът на внимание и хиперактивността / импулсивността са ключовите поведения, които характеризират Синдрома на хиперактивност с дефицит на внимание. При някои деца проблемите се изразяват само в една от областите, докато при други във всички. В предучилищна възраст най-ярко изразеният симптом обикновено е хиперактивността. Нормално е да има известни прояви на липса на внимание, нефокусирана двигателна активност и импулсивност в тази възраст, но за децата с ХАДВ тези поведения:

  • са по-силно застъпени;
  • проявяват се много по-често;
  • снижават качеството на социалното функциониране.

Диагностицирането на ХАДВ изисква цялостна оценка от екип от специалисти. За поставянето на такава диагноза симптомите на дефицит на вниманието и/или хиперактивност и импулсивност трябва да са хронични или да продължават дълго време, да затрудняват функционирането и да са причина детското развитие да е под нормалното за възрастта. Също така специалистите е необходимо да се уверят, че симптомите не се дължат на друго медицинско или психиатрично състояние.

Симптомите на ХАДВ могат да се променят с израстването на детето. При малките деца симптомите на хиперактивност и импулсивност са най-изразени в повечето случаи. След като детето започне училище дефицитът на вниманието може да стане по-виден и да доведе до затруднения в усвояването на академичните умения. В юношеството хиперактивността в повечето случаи намалява и като цяло състоянието се изразява по-скоро в безпокойство и нервничене, но дефицитът на внимание и импулсивността може да продължат.

Поведенчески проблеми при деца с хиперактивност и дефицит на вниманието

Най-често срещаните поведенчески проблеми сред децата с ХАДВ са предизвикателното и агресивно поведение. Това включва и откази (по-често отколкото при другите деца) да следват определени инструкции от родители и учители. Децата може да преживяват емоционални изблици и кризи, когато от тях се иска да правят нещо трудно или сложно за тях.

Децата с хиперактивност и дефицит на вниманието са склонни да се държат предизвикателно в определени ситуации, в които от тях се очаква да си напишат домашното, да отидат да си легнат, да спрат да играят дадена игра, да седнат и да си изядат вечерята и много други. Тези ситуации понякога са непосилни за тях поради трудностите, които са част от ХАДВ:

  • задържане на вниманието;
  • толериране на еднообразна ситуация;
  • удържане на импулсите;
  • преминаване от приятно занимание към друга дейност;
  • контрол на нивото на активност.

Как да се подходи в тези случаи

Не наливайте масло в огъня – за всеки родител или учител е трудно, когато детето крещи, предизвиква или обижда. В такъв случай е истинско предизвикателство да се реагира спокойно, но гневът и фрустрацията като добавка само влошават нещата.

Използвайте семпли инструкции – дългите обяснения, наситени с прекалено много думи, няма да постигнат необходимия ефект, понеже лесно ще изгубят и без това крехкото внимание на детето. Дайте на детето повече време да осмисли казаното от вас. Помолете го да повтори със свои думи това, което сте казали, за да сте сигурни, че добре ги разбира.

Бъдете отворени да учите вашето дете – всяко дете иска да радва значимите за него хора. Когато създават проблеми, имат криза или избухват, това обикновено е защото са претоварени и объркани или им липсват необходимите умения, за да се справят със ситуацията.  Това, от което се нуждаят, е да се научат на техниките за овладяване на тези ситуации. Наказанието само по себе си няма да ги научи на това.

Полезна стратегия е да се използват приказки и истории, за да се илюстрират подходящите социални стратегии или умения. Друга добра стратегия е в спокойна обстановка да се анализа ситуацията, да се обсъдят причините за случилото се и какво може да се направи по-различно в бъдеще.

Постоянство – постоянството е препоръчително за всеки родител, но това е особено важно за хиперактивните деца. Изисква се повече работа, за да изградят и прилагат социални умения. Също така ако постоянно променяме правилата, няма да знаят как е подходящо да реагират. Те се нуждаят от предвидимост и постоянство.