Според проучване на British Journal of Psychiatry (BJP), публикувано през 2018 г., най-рискова група за склонност от развиване на хранителни разстройства се оказват момичетата на възраст между 10 и 19 години.

Падането на долната граница на засегнатите създава трудности при ранната превенция и ранното диагностициране. Обширният диапазон на симптомите и причините, провокиращи склонност към хранителни разстройства, затруднява специалистите в поставянето на точна диагноза и съответно назначаването на адекватно медикаментозно лечение и терапия. При поставянето на диагноза се наблюдава, че 70 % от случаите в Англия са с неуточнени хранителни разстройства, т.е. лиспва разгръщането на цялата симптоматична картина за конкретизирането на диагназота

В борбата с хранителните разстройства най-разпространена е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ). При нея пациентът се обучава да се справя сам със състоянията и поривите си. Терапевтът постепенно „вкарва“ различни конфронтации, чието преодоляване изгражда в пациента увереност и снижава тревожността от изправянето срещу страховете си.

Друг тип работеща терапия при хранителните разстройства е интерперсоналната или междуличностната терапия. Чрез нея пациентът има възможност да преработи междуличностните конфликти, загубите, както и социалните дефицити. При този тип разстройства често се наблюдават деперсонализации, ниска самооценка, отдръпване от социалния живот и контакти. Интерперсоналната терапия осигурява пространство на подкрепа и изгражда чувство за разбиране и споделеност у пациента.

Навлизането в пубертета е свързано с биологични и емоционални промени. Фокусът се измества от семейството към търсенето на одобрение от социалните контакти. Силната чувствителност към приемането и положителната обратна връзка от средата са важен фактор за формирането на високата личностна самооценка и самоувереност. Сблъсъкът на фантазиите и реалността в лицето на подрастващия юноша го прави най-уязвим емоционално и психически.

Хранителните разстройства основно са свързвани с характеристиките на ригидната личност. Невъзможността да се преработват трудните ситуация и неумението за справяне с неуспех и неодобрение. Всичко това се корени дълбоко в изграждането на самата личност като такава. Инвестициите на родителите и последващия опит с възрастните и връстниците като огледало на самия индивид. Описвайки картината на личността склонна към развитие на хранителни разстройства, се наблюдава първоначално социална отдръпнатост или обратното – прекалена социалножелателност. Самооценката се основава на чуждото мнение и то се превръща във водещо за цялостното настроение и поведенческо състояние. Невъзможността и липсата на интернализирани модели за зряла преработка на негативните емоции, загубите или разминаването на вътрешните преживявания с очакванията на външната среда, се канализират в нервозни състояния на гладуване (самонаказание) или преяждане (свръхкомпенсация на емоционалното състояние и заместване на негативните преживявания с храна). Интензивното преминаване през състоянията на вина, срам, самообвинение, залитанията към самобичуване и високи и недостижими изисквания, затварят още повече лабилната личност в черупката на социален идеал. Това я прави неразпознаваема и скрива лицето на разстройството за околните, но и за самата личност. Загубата на критичност и изкривяването на реалната представа през призмата на перфекционизма от своя страна замъгляват вътрешните инстинкти за самосъхранение и възпрепятстват спирането на ранната симптоматика. Всичко това прави хранителните разстройства едни от най-трудно терапевтираните, поради късното им установяване и трудната работата с пациента – нежелаещ и неприемащ проблема.

Все повече се налага тенденцията за превенция и ранно установяване на склонност към развиване на хранителни разстройства. Фондация „Хестия“ стартира нов проект – стандартизиране на Въпросник за оценка на хранителните разстройства EDI-3 (за възраст 13+). Очаквайте много скоро неговото описание.