Детската агресия под каквато и да е форма винаги буди тревога и притеснения не само в семейството, но и в обкръжението на детето, неговите учители, съученици и др. Изникват редица въпроси: „Какъв е проблемът?“; „Защо детето реагира по този начин?“; „Какво поддържа агресивното поведение?“; „Какво може да се направи, за да се помогне?“

ocenka-na-agresiyaМотивите за агресивното поведение традиционно биват разделени в две основни категории: проактивна и реактивна агресия. Проактивната или инструментална агресия е водена от постигането на определена цел и агресивното поведение е подходящо средство за това. Реактивната или враждебна агресия, от друга страна, се случва в отговор на провокация или възприета заплаха. С други думи проактивната агресия е мотивирана от очакването за определени ползи в следствие на агресивното поведение, докато реактивната агресия е водена от приписването на враждебни намерения на другите.

Агресивното поведение причинява значителен дистрес и трудности, както за самото дете (отхвърляне), така и за потърпевшите (емоционални проблеми). Това, което наблюдаваме е дете, което често е заядливо и вербално агресивно, не успява да овладее импулсите си и лесно бива ядосано или раздразнено. Често се държи предизвикателно и може да прояви злопаметност. В най-общия случай със своето агресивно поведение нарушава обичайния ритъм в училище или наранява, смущава и сплашва другите деца. Всичко това води до неприятни последствия за агресивното дете, често е етикетирано като „непослушно” или „лошо” и бива порицавано и наказвано.

Какво причинява агресията при децата?

Агресивното поведение при децата се дължи на модели, които са усвоили на база на техните преживявания и минал опит. В най-общия случай това са отношенията със значимите фигури или актуална травма, която може да е следствие от единично събитие или комплексни и продължителни травматизиращи условия на живот. Агресивните реакции в много случаи са несъзнателен и незабавен отклик на възприета заплаха и се основават на изградените модели на мислене и поведение. В очите на другите в такава ситуация няма видима заплаха или не я възприемат като нещо застрашаващо и по тази причина считат агресивния отговор за необоснован.

Независимо от нивото и проявите на агресия, е важно да се предприемат своевременни мерки, за да се помогне на детето да овладее своята агресия. Агресивните деца имат нужда да изградят позитивни стратегии за справяне с конфликтите и гнева, както и с предизвикващи стрес емоции и ситуации. Като родители и специалисти е важно да ги научим да използват алтернативни начини за разрешаване на проблемите, както и да им осигурим стратегии за успокояване и балансиране в противовес на незабавния агресивен отговор.

Подкрепата от страна на родителите и специалистите, работещи с детето, е съществена още при най-ранните прояви на агресивно поведение. Използването на методики за скрининг и оценка на агресивното поведение може да допринесе при идентифицирането на  причините за агресивното поведение и при изготвянето на план за интервенция както в рамките на семейството, така и в образователните и терапевтични услуги за деца.

Стратегии за интервенция

По-нататък в статията са изведени някои основни стратегии за преодоляване на агресивното поведение при децата:

  • Избягване на физическото наказание: суровите, предизвикващи чувство на вина, наказания се асоциират със задълбочаване на агресивното поведение при децата. Също така е важно да се помни, че родителите и другите значими възрастни са модели на поведение за своите деца. Ако родителите отговарят с агресия, е много вероятно децата да направят същото.
  • Подходящи ролеви модели: демонстрирайте положителни примери за емоционална регулация и справяне с негативните емоции. Научете детето как да изразява своите емоции – позитивни или негативни, и му показвайте, че ги приемате и уважавате. Това включва и подходящи стратегии за решаване на проблеми и справяне с гнева. Правилото е да се държите по начина, по който очаквате детето ви да го прави.
  • Възнаграждавайте подходящото, неагресивно поведение: когато забележите, че детето се държи по подходящ и неагресивен начин, отбележете това и го похвалете. Кажете колко горди се чувствате с детето.
  • Изясняване какво се очаква и поставяне на цели: нека детето знае точно какво поведение се очаква и кое не е подходящо. Заедно си поставяйте цели за подобряване на поведението.
  • Избягвайте поощряване на агресивното поведение: Учителите и родителите могат несъзнателно да поощряват агресивното поведение, отделяйки му внимание. Като се караме или наказваме детето по агресивен начин можем още повече да насърчим агресията.
  • Възприемане на топъл и подкрепящ родителски стил: избягвайте модели на възпитание, които могат да допринесат за агресивен отговор сред децата (напр. авторитарност, свръхконтрол, прекалено високи изисквания, отхвърляне).
  • Различни перспективи и преосмисляне на ситуациите: агресивните деца често възприемат или приписват враждебност или лоши намерения там, където няма такива. В такива случаи е важно да се помогне на детето да осмисли ситуацията и да изведе различни причини и гледни точки за поведението на другите. Окуражете детето да се постави на мястото на другите, включително тези, които е наранило или от които е било засегнато.
  • Ролеви игри: ролевите игри са подходящ начин да се покажат и проиграят алтернативни модели на поведение и реакции. Игровата ситуация е защитено пространство за експериментиране и преосмисляне на ситуации, емоционални реакции и поведение.
  • Дефинирайте стресорите, които са в основата на агресивното поведение: високите нива на стрес в семейството допринасят за негативни реакции, емоционални и поведенчески проблеми при децата. Също така ограничават уменията на родителите да избират подходящи възпитателни стратегии.
  • Тайм-аут: ще завършим с една изключително популярна и ефективна техника, която помага на детето и неговите родители да се успокоят в ситуации на силен гняв.Това дава възможност и на двете страни да си възвърнат емоционалния баланс преди да имат възможност да дискутират агресивното поведение с детето и да решат какви да са последствията. Правилото е да оставите детето за кратко в тиха стая (обичайно препоръчителното време е по 1 минута за всяка година). Целта е детето да успее да се успокои, но в никакъв случай не бива да бъде затворено, наказано в ъгъла или пък изолирано.